Изкуствената фотосинтеза може да бъде ключът към колонизирането на космоса
Животът на Земята се дължи на фотосинтезата – процес на 2,3 милиарда години . Това извънредно (и към момента неразбрано) събитие разрешава на растенията и другите организми, да събират слънчева светлина, вода и въглероден диоксид, като по-късно ги трансформират в О2 и сила под формата на захар.
Artificial Photosynthesis Could Be The Secret to Colonising Space
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Фотосинтезата е толкоз неразделна част от действието на Земята, че я одобряваме за даденост. Но едвам когато взехме решение погледнем към други планети, като места, които да изследваме и, може би, да се установим някой ден, си дадохме сметка какъв брой необичаен и скъп е този развой .
Екип от учени проучили, скорошния прогрес в основаването на изкуствена фотосинтеза и това може да е ключът към оцеляването и процъфтяването на живота надалеч от Земята .
Нуждата от О2 прави пътуването в космоса много мъчно. Ограниченията в горивото понижават и количеството О2, което можем да бъде взето, изключително когато пътуванията са на дълги дистанции - до Луната и Марс. Еднопосочно пътешестване до Марс би лишило нещо от порядъка на две години , което значи, че не може бързо и елементарно да се изпратят запаси от Земята.
Вече е открит начин за произвеждане на О2 посредством преработване на въглероден диоксид , създаден на Международната галактическа станция. По-голямата част от кислорода на МКС идва от развой, наименуван " електролиза ", който употребява електричество от слънчевите панели на станцията, с цел да раздели молекулите на водата на водород и О2, който астронавтите по-късно вдишват.
" Photosynthesis is Possible on the Surface of Mars "
— The Daily Galaxy (@dailygalaxy)
Имат и обособена система, която трансформира издишания въглеродени диоксид във вода и метан.
Но тези технологии не са изключително надеждни и ефикасни, също така са тежки и сложни за поддръжка. Генерирането на О2, да вземем за пример, изисква към една трета от общата сила, нужна за работата на цялата система на МКС , поддържаща " надзор на околната среда и живота ".
Заради това търсенето на различни системи, които да бъдат употребявани при пътувания до Луната и Марс, продължава. Една от опциите е да се събира слънчева сила (която е в обилие в космоса) и непосредствено да се употребява за производството на О2 и преработване на въглероден диоксид единствено с едно устройство.
Photosynthesis is still a mystery—but science is revealing unknown steps
— F. Van Lijsebetten (@fvanlijsebetten)
Единственото друго нещо, което може да бъде употребявано в такова устройство би била водата, в сходен на фотосинтезата развой. Това ще заобиколи потреблението на комплицираните устройства, които изискват двата процеса на събиране на светлина и разделянето на молекулите на водата да са разграничени, както е на МКС.
Това е забавно, защото може да понижи тежестта и размера на системата на станцията – основни критерии при проучване на космоса.
Може да употребява спомагателна топлинна сила, освободена по време на процеса на хващане на слънчевата сила непосредствено за катализиране на химичните реакции – като по този метод те се форсират. Освен това комплицираното окабеляване и поддръжка могат да бъдат доста понижени.
This is huge. Artificial photosynthesis on Mars! (OK, very kinda-sorta but you know what I mean.)
— Jason Major (@JPMajor)
Създадена е теоретична рамка за анализиране и прогнозиране на успеваемостта на такива интегрирани устройства за " изкуствена фотосинтеза ", които да бъдат приложени на Луната и Марс.
Вместо хлорофил, който е виновен за абсорбирането на светлина в растенията и водораслите, тези устройства употребяват полупроводникови материали , които могат да бъдат покрити непосредствено с елементарни железни катализатори, поддържащи мечтаната химическа реакция.
Анализът демонстрира, че тези устройства в действителност биха били жизнеспособни и могат да добавят съществуващите технологии за поддържане на живота употребявани на МКС.
Има обаче и други способи. Например, може да се създава О2 непосредствено от лунната почва (реголит) , само че това изисква високи температури, с цел да сработи.
Artificial Photosynthesis Could Be The Secret to Colonising Space
— Extension 13 (@extension13show)
Устройствата за изкуствена фотосинтеза, въпреки това, работят при стайна температура и при налягане, открито на Марс и Луната. Това значи, че те могат да се употребяват непосредствено в местообитанията и да употребяват водата като главен запас.
Това е изключително забавно, поради съществуването на ледена вода в лунния кратер Шакълтън - място несъмнено за кацане при бъдещи лунни задачи.
Атмосферата на Марс пък се състои от съвсем 96% въглероден диоксид , който наподобява съвършен за устройството за изкуствена фотосинтеза.
The startup mimicking photosynthesis to settle on Mars via
— Daniela Castro (@DaniBanan_e)
Ефективното и надеждно произвеждане на О2, както и преработването на въглероден диоксид на борда на галактическите кораби и в местообитанията е голямо предизвикателство, което би трябвало да бъде решено преди предприемането на дълготрайни, галактически задачи.
Така че са нужни още няколко години на интензивни проучвания, с цел да е допустимо потреблението на тази технология в космоса. Копирането на главните процеси протичащи при фотосинтезата в природата може да ни даде много преимущества, в реализирането на галактическите упоритости на човечеството.
Изследването на космоса и нашата бъдеща енергийна стопанска система имат доста сходна дълготрайна цел: резистентност. Устройствата на изкуствена фотосинтеза може да се трансфорат в основна част от реализирането му.
Artificial Photosynthesis Could Be The Secret to Colonising Space
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Фотосинтезата е толкоз неразделна част от действието на Земята, че я одобряваме за даденост. Но едвам когато взехме решение погледнем към други планети, като места, които да изследваме и, може би, да се установим някой ден, си дадохме сметка какъв брой необичаен и скъп е този развой .
Екип от учени проучили, скорошния прогрес в основаването на изкуствена фотосинтеза и това може да е ключът към оцеляването и процъфтяването на живота надалеч от Земята .
Нуждата от О2 прави пътуването в космоса много мъчно. Ограниченията в горивото понижават и количеството О2, което можем да бъде взето, изключително когато пътуванията са на дълги дистанции - до Луната и Марс. Еднопосочно пътешестване до Марс би лишило нещо от порядъка на две години , което значи, че не може бързо и елементарно да се изпратят запаси от Земята.
Вече е открит начин за произвеждане на О2 посредством преработване на въглероден диоксид , създаден на Международната галактическа станция. По-голямата част от кислорода на МКС идва от развой, наименуван " електролиза ", който употребява електричество от слънчевите панели на станцията, с цел да раздели молекулите на водата на водород и О2, който астронавтите по-късно вдишват.
" Photosynthesis is Possible on the Surface of Mars "
— The Daily Galaxy (@dailygalaxy)
Имат и обособена система, която трансформира издишания въглеродени диоксид във вода и метан.
Но тези технологии не са изключително надеждни и ефикасни, също така са тежки и сложни за поддръжка. Генерирането на О2, да вземем за пример, изисква към една трета от общата сила, нужна за работата на цялата система на МКС , поддържаща " надзор на околната среда и живота ".
Заради това търсенето на различни системи, които да бъдат употребявани при пътувания до Луната и Марс, продължава. Една от опциите е да се събира слънчева сила (която е в обилие в космоса) и непосредствено да се употребява за производството на О2 и преработване на въглероден диоксид единствено с едно устройство.
Photosynthesis is still a mystery—but science is revealing unknown steps
— F. Van Lijsebetten (@fvanlijsebetten)
Единственото друго нещо, което може да бъде употребявано в такова устройство би била водата, в сходен на фотосинтезата развой. Това ще заобиколи потреблението на комплицираните устройства, които изискват двата процеса на събиране на светлина и разделянето на молекулите на водата да са разграничени, както е на МКС.
Това е забавно, защото може да понижи тежестта и размера на системата на станцията – основни критерии при проучване на космоса.
Може да употребява спомагателна топлинна сила, освободена по време на процеса на хващане на слънчевата сила непосредствено за катализиране на химичните реакции – като по този метод те се форсират. Освен това комплицираното окабеляване и поддръжка могат да бъдат доста понижени.
This is huge. Artificial photosynthesis on Mars! (OK, very kinda-sorta but you know what I mean.)
— Jason Major (@JPMajor)
Създадена е теоретична рамка за анализиране и прогнозиране на успеваемостта на такива интегрирани устройства за " изкуствена фотосинтеза ", които да бъдат приложени на Луната и Марс.
Вместо хлорофил, който е виновен за абсорбирането на светлина в растенията и водораслите, тези устройства употребяват полупроводникови материали , които могат да бъдат покрити непосредствено с елементарни железни катализатори, поддържащи мечтаната химическа реакция.
Анализът демонстрира, че тези устройства в действителност биха били жизнеспособни и могат да добавят съществуващите технологии за поддържане на живота употребявани на МКС.
Има обаче и други способи. Например, може да се създава О2 непосредствено от лунната почва (реголит) , само че това изисква високи температури, с цел да сработи.
Artificial Photosynthesis Could Be The Secret to Colonising Space
— Extension 13 (@extension13show)
Устройствата за изкуствена фотосинтеза, въпреки това, работят при стайна температура и при налягане, открито на Марс и Луната. Това значи, че те могат да се употребяват непосредствено в местообитанията и да употребяват водата като главен запас.
Това е изключително забавно, поради съществуването на ледена вода в лунния кратер Шакълтън - място несъмнено за кацане при бъдещи лунни задачи.
Атмосферата на Марс пък се състои от съвсем 96% въглероден диоксид , който наподобява съвършен за устройството за изкуствена фотосинтеза.
The startup mimicking photosynthesis to settle on Mars via
— Daniela Castro (@DaniBanan_e)
Ефективното и надеждно произвеждане на О2, както и преработването на въглероден диоксид на борда на галактическите кораби и в местообитанията е голямо предизвикателство, което би трябвало да бъде решено преди предприемането на дълготрайни, галактически задачи.
Така че са нужни още няколко години на интензивни проучвания, с цел да е допустимо потреблението на тази технология в космоса. Копирането на главните процеси протичащи при фотосинтезата в природата може да ни даде много преимущества, в реализирането на галактическите упоритости на човечеството.
Изследването на космоса и нашата бъдеща енергийна стопанска система имат доста сходна дълготрайна цел: резистентност. Устройствата на изкуствена фотосинтеза може да се трансфорат в основна част от реализирането му.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ